отрицание

отрицание (български)

отрицание ±

ед.ч.		от·ри·ца·ние
	членувано	от·ри·ца·ни·е·то
мн.ч.		от·ри·ца·ния
	членувано	от·ри·ца·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Отрицанието в логиката представлява съждение, което е противоположно на друго съждение. Отрицанието може да представлява също операция (наричана също отричане), извършвана върху дадено съждение.

Превод

английски: negation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: άρνηση датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: negación италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Verneinung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: отрица́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: négation холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отричане, отказ, отказване, непризнаване, оспорване, отхвърляне
• опровержение, контестиране