отломка

Български

отломка ±

ед.ч.		от·лом·ка
	членувано	от·лом·ка·та
мн.ч.		от·лом·ки
	членувано	от·лом·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Отчупена част от нещо.

Превод

Преводи

английски: fragment, shiver, chip арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πελεκούδι, ροκανίδι, θραύσμα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: astilla, fragmento италиански: scheggia, frammento китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Bruchstück, der Splitter норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ще́пка, оско́лок, обло́мок словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: brisure холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• парче, къс
• треска, тресчица, стружка, стърготина, шушка