откъслечен

Български

откъслечен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		от·къс·ле·чен
		непълен член	от·къс·леч·ния
		пълен член	от·къс·леч·ни·ят
	ж. р.		от·къс·леч·на
		членувано	от·къс·леч·на·та
	ср. р.		от·къс·леч·но
		членувано	от·къс·леч·но·то
мн. ч.			от·къс·леч·ни
		членувано	от·къс·леч·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който не е цялостен; частичен, несвързан.

Синоними

• частичен, изолиран, единствен, единичен, случаен, рядък, страничен, отделен, непълен
• несвързан, откъснат, фрагментарен
• безсистемен, неорганизиран

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]