откъслечен
Облик
откъслечен (български)
| ед. ч. | м. р. | от·къс·ле·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от·къс·леч·ния | ||
| пълен член | от·къс·леч·ни·ят | ||
| ж. р. | от·къс·леч·на | ||
| членувано | от·къс·леч·на·та | ||
| ср. р. | от·къс·леч·но | ||
| членувано | от·къс·леч·но·то | ||
| мн. ч. | от·къс·леч·ни | ||
| членувано | от·къс·леч·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който не е цялостен; частичен, несвързан.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- частичен, изолиран, единствен, единичен, случаен, рядък, страничен, отделен, непълен
- несвързан, откъснат, фрагментарен
- безсистемен, неорганизиран
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|