откритие

откритие (български)

откритие ±

ед.ч.		от·к·ри·тие
	членувано	от·к·ри·ти·е·то
мн.ч.		от·к·ри·тия
	членувано	от·к·ри·ти·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Новоустановено нещо.

Превод

английски: discovery, invention арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ανακάλυψη, εφεύρεση датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: descubrimiento, invención италиански: scoperta, invenzione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Entdeckung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: откры́тие, изобрете́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: buluş унгарски: [[]] фински: [[]] френски: découvert, invention холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• нововъведение, изобретение, изнамерване, рационализация
• находка