осъдителен
Облик
осъдителен (български)
ед. ч. | м. р. | осъ·ди·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | осъ·ди·тел·ния | ||
пълен член | осъ·ди·тел·ни·ят | ||
ж. р. | осъ·ди·тел·на | ||
членувано | осъ·ди·тел·на·та | ||
ср. р. | осъ·ди·тел·но | ||
членувано | осъ·ди·тел·но·то | ||
мн. ч. | осъ·ди·тел·ни | ||
членувано | осъ·ди·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- неодобрителен, за укор, за порицание, порицателен, укорителен, обвинителен, недостоен, за осъждане
- неизвинителен, неоправдателен, непростен, непростим, виновен, престъпен
- възразяващ, противопоставящ се
- осъждащ
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|