Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода.
Прен. Нещо, което се отличава от околната среда.
Етимология
старобълг. островъ νῆσος (Зогр., Мар., Асем., Супр., Сим. сб. 1073). Праслав. *ob-strovъ букв. „обтекаемо“; „това, което се мие от речното течение; речен остров“, срв. ст.-бълг. отокъ νῆσος (Сав. кн., Син. пс.), сръб. оток „остров“ (*ob-tokъ) - наречено така, защото слав. племена в най-дълбока древност са познавали най-вече плаването по реки и речните острови от наносен тип. По начало в индоевропейските езици няма общо понятие за „остров“. За съставката *strovъ срв. лит. srava „течение, кръвотечение“, sravėti, sraviu „тека бавно“, стгр. ῥόος „течение“, диал. ῥόFος, ст.-инд. sravaṣ „течение“, srávati „тече“ (корен ИЕ *srouos).
