остригване
Облик
остригване (български)
ед.ч. | ос·т·риг·ва·не | |
---|---|---|
членувано | ос·т·риг·ва·не·то | |
мн.ч. | ос·т·риг·ва·ния | |
членувано | ос·т·риг·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Обикновенно когато косата/козината се премахва с машинка до възможно най късата й дължина.
Етимология
от острие
Фразеологични изрази
Той се острига. Искам да се острижа.
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Значение на остригване- от острие. Обикновено когато косата/козината се премахва с машинка до възможно най късата й дължина.