осил

осил (български)

осил ±

ед.ч.		осил
	непълен член	оси·ла
	пълен член	оси·лът
мн.ч.		оси·ли
	членувано	оси·ли·те
бройна форма		оси·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас.

Етимология

Свързана със старобълг. осла ἀκόνη „точило, брус“ (Супр.), словен. osla, польск. оsłа, оsеłkа, д.-луж. woslica, рус. осёлок, укр. осла „брус“. Сродна с арм. аsеłn, род. п. аsłаn „игла“, староангл. egle, англ. ail, д.-нем. аgеl, асhеl, ст.в.нем. ahil „осил“, староуелс. осоluin „точило“, лат. асulеus „жило“, старогр. ἀκóνη, староинд. aśаniş „точило, брус“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ость (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

мустаче, влакънце, кичурче