оръжие

оръжие (български)

оръжие ±

ед.ч.		оръ·жие
	членувано	оръ·жи·е·то
мн.ч.		оръ·жия
	членувано	оръ·жи·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

Средство за нападение и защита. /Богоров 1869, с. 25

Превод

английски: weapon арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: оружие словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: Arme холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Производни думи

оръжеен п.; оръжейник, оръженосец; оръжар м., оръжарница ж. Богоров 1869 с. 25.

Надсловия

средства

Подсловия

хладно оръжие, огнестрелно оръжие