ориентир
Облик
(пренасочване от ориентира)
ориентир (български)
ед.ч. | ори·ен·тир | |
---|---|---|
непълен член | ори·ен·ти·ра | |
пълен член | ори·ен·ти·рът | |
мн.ч. | ори·ен·ти·ри | |
членувано | ори·ен·ти·ри·те | |
бройна форма | ори·ен·ти·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Добре видим неподвижен предмет, поставен знак, точка, елемент от релефа на земната повърхност и под., който може да служи за определяне на местонахождение, посока на движение, достигане на определена цел. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|