ориентир
Облик
ориентир (български)
| ед.ч. | ори·ен·тир | |
|---|---|---|
| непълен член | ори·ен·ти·ра | |
| пълен член | ори·ен·ти·рът | |
| мн.ч. | ори·ен·ти·ри | |
| членувано | ори·ен·ти·ри·те | |
| бройна форма | ори·ен·ти·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Добре видим неподвижен предмет, поставен знак, точка, елемент от релефа на земната повърхност и под., който може да служи за определяне на местонахождение, посока на движение, достигане на определена цел. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|