оратор

оратор (български)

оратор ±

ед.ч.		ора·тор
	непълен член	ора·то·ра
	пълен член	ора·то·рът
мн.ч.		ора·то·ри
	членувано	ора·то·ри·те
бройна форма		ора·то·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Оратор (лат. orator) е човек, който държи, произнася реч, но също този, който има дарбата да говори / да държи речи пред публика и пред обществото, този който има умения в красноречието.Към уикипедия

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сказчик, беседчик, говорител, трибун, вития
• сладкодумен, красноречив