опровергаване

Български

опровергаване ±

ед.ч.		оп·ро·вер·га·ва·не
	членувано	оп·ро·вер·га·ва·не·то
мн.ч.		оп·ро·вер·га·ва·ния
	членувано	оп·ро·вер·га·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Доказване, че дадено твърдение или допускане е невярно.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: rebuttal (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

оспорване, поставяне под съмнение, оборване, опровержение

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}