омлет

омлет (български)

омлет ±

ед.ч.		ом·лет
	непълен член	ом·ле·та
	пълен член	ом·ле·тът
мн.ч.		ом·ле·ти
	членувано	ом·ле·ти·те
бройна форма		ом·ле·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Вид ястие от разбити и изпържени в тиган яйца без разбъркване.

Превод

английски: omelette гръцки: ομελέτα испански: tortilla francesa италиански: omelette, frittata

немски: das Omelett руски: омле́т, яи́чница турски: omlet френски: omelette