ознаменувам
ознаменувам (български)
| Сегашно време | оз·на·ме·ну·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | оз·на·ме·ну·вах |
| Мин. несв. време | оз·на·ме·ну·вах |
| Повел. наклонение | оз·на·ме·ну·вай |
| Мин. страд. причастие | оз·на·ме·ну·ван |
| Мин. деят. св. причастие | оз·на·ме·ну·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | оз·на·ме·ну·вал |
| Сегашно деят. причастие | оз·на·ме·ну·ващ |
| Деепричастие | оз·на·ме·ну·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, свършен и несвършен вид
(класификация — преходен)
- Отбелязвам по специален начин някакво важно събитие.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|