огледало

огледало (български)

огледало ±

ед.ч.		ог·ле·да̀·ло
	членувано	ог·ле·да·ло·то
мн.ч.		ог·ле·да·ла
	членувано	ог·ле·да·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Предмет, с висока светлоотразителна способност, в който могат да бъдат предмети, поставени пред него. Обикновено се прави от стъкло и сребристо покритие от долната страна. Като се гледаш в огледалото, по- хубав няма да станеш
2. Нещо, по което може да се направи преценка за друго нещо. Тетрадката е огледалото на ученика.

Превод

английски: mirror, looking glass арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: καθρέφτης датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: espejo италиански: specchio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Spiegel норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: lustro, zwierciadło португалски: [[]] румънски: oglindă руски: зеркало словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ayna унгарски: tükör фински: peili френски: glace, miroir холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: zrcadlo, zrcátko шведски: [[]] японски: [[]]

Производни думи

огледален, криво огледало

огледало (български)

глагол, неосновна форма

Oсновна форма

огледам