обръщало
Облик
обръщало (български)
ед.ч. | об·ръ·ща̀·ло | |
---|---|---|
членувано | об·ръ·ща·ло·то | |
мн.ч. | об·ръ·ща·ла | |
членувано | об·ръ·ща·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Място, където обществените превоздни средства започват да се движат в обратна посока.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
- виж обръщам