обращение

обращение (български)

♦

обращение ±

ед.ч.		об·ра·ще·ние
	членувано	об·ра·ще·ни·е·то
мн.ч.		—
	членувано	—

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. мн. няма Финанс. За парични средства и стоки — процес на употреба, на обмяна; оборот
2. Книж. В съчет. с глаг. влизам, съм, излизам и под. и предл. в, от. Употреба.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• оборот, стокооборот, джиро