обособявам
обособявам (български)
| Сегашно време | обо·со·бя·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | обо·со·бя·вах |
| Мин. несв. време | обо·со·бя·вах |
| Повел. наклонение | обо·со·бя·вай |
| Мин. страд. причастие | обо·со·бя·ван |
| Мин. деят. св. причастие | обо·со·бя·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | обо·со·бя·вал |
| Сегашно деят. причастие | обо·со·бя·ващ |
| Деепричастие | обо·со·бя·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Отделям, изтъквам, поставям в особено положение.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|