обоснован
обоснован (български)
| ед. ч. | м. р. | обос·но·ван | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обос·но·ва·ния | ||
| пълен член | обос·но·ва·ни·ят | ||
| ж. р. | обос·но·ва·на | ||
| членувано | обос·но·ва·на·та | ||
| ср. р. | обос·но·ва·но | ||
| членувано | обос·но·ва·но·то | ||
| мн. ч. | обос·но·ва·ни | ||
| членувано | обос·но·ва·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е подкрепен с доказателства, с аргументи.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|