оборотомер
Облик
оборотомер (български)
ед.ч. | обо·ро·то·мер | |
---|---|---|
непълен член | обо·ро·то·ме·ра | |
пълен член | обо·ро·то·ме·рът | |
мн.ч. | обо·ро·то·ме·ри | |
членувано | обо·ро·то·ме·ри·те | |
бройна форма | обо·ро·то·ме·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- спец. Уред за измерване на оборотите на машина, механизъм и подобни.
Етимология
От „оборот“ + „меря“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|