обой
обой (български)
| ед.ч. | обой | |
|---|---|---|
| непълен член | обоя | |
| пълен член | обо·ят | |
| мн.ч. | обои | |
| членувано | обо·и·те | |
| бройна форма | обоя | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- Дървен духов музикален инструмент във форма на коническа тръба с отверстие и клапи, по височина на тона среден между флейта и кларинет. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|