обиждам

Български

обиждам

Сегашно време	обиж·дам
Мин. св. време	обиж·дах
Мин. несв. време	обиж·дах
Повел. наклонение	обиж·дай
Мин. страд. причастие	обиж·дан
Мин. деят. св. причастие	обиж·дал
Мин. деят. несв. причастие	обиж·дал
Сегашно деят. причастие	обиж·дащ
Деепричастие	обиж·дай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. Наранявам някой психически.

Синоними

• оскърбявам, наскърбявам, нанасям обида, нападам, хокам, нахоквам, изхоквам, засягам, уязвявам, жигосвам, огорчавам, докачвам, нагрубявам, срамя, засрамвам, позоря, смъмрям, конфузя, сконфузвам, ругая, наругавам, клеветя, наклеветявам, хвърлям кал, унижавам, смачквам фасона
• правя напук, дразня, ядосвам
• злословя, хуля
• бичувам

Превод

английски: insult (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: offendere (la) македонски: навреди (mk)

немски: beleidigen (de), insultieren (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: hakaret etmek (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]