обертон
Облик
обертон (български)
ед.ч. | обер·тон | |
---|---|---|
непълен член | обер·то·на | |
пълен член | обер·то·нът | |
мн.ч. | обер·то·но·ве | |
членувано | обер·то·но·ве·те | |
бройна форма | обер·то·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
мн. оберто̀нове, (два) оберто̀на, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|