обед
Облик
обед (български)
ед.ч. | обед | |
---|---|---|
непълен член | обе·да | |
пълен член | обе·дът | |
мн.ч. | обе·ди | |
членувано | обе·ди·те | |
бройна форма | обе·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Второто хранене, което става около средата на деня (по пладне), смятано за главно, основно през денонощието.
- Храната, ястието, което се яде или поднася по време на това хранене.
- само ед. Времето в средата на деня, когато обикновено се обядва.
Етимология
От старобълг. обѣдъ, от праслав. *obědъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Наречие, тип 188
- рядко. По времето, когато се обядва, в средата на деня.
Етимология
От старобълг. обѣдъ, от праслав. *obědъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- обяд, по обедно време
Антоними
Сродни думи
Производни думи
Други
Източници
- обед в РБЕ на ИБЕ