обед

Български

обед ±

ед.ч.		обед
	непълен член	обе·да
	пълен член	обе·дът
мн.ч.		обе·ди
	членувано	обе·ди·те
бройна форма		обе·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Второто хранене, което става около средата на деня (по пладне), смятано за главно, основно през денонощието.
2. Храната, ястието, което се яде или поднася по време на това хранене.
3. само ед. Времето в средата на деня, когато обикновено се обядва.

Етимология

От старобълг. обѣдъ, от праслав. *obědъ.

Превод

Преводи

английски: dinner (en), lunch (en) midday (en), noon (en) испански: almuerzo (es) mediodía (es) италиански: pranzo (it) mezzogiorno (it)

немски: Mittagessen (de) Mittag (de) руски: обед (ru) френски: déjeuner (fr) midi (fr)

Синоними

• обяд, пладне

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Наречие, тип 188

1. рядко. По времето, когато се обядва, в средата на деня.

Етимология

От старобълг. обѣдъ, от праслав. *obědъ.

Превод

Преводи

Източници

1. обед в РБЕ на ИБЕ