обвиняем
Облик
обвиняем (български)
ед. ч. | м. р. | об·ви·ня·ем | |
---|---|---|---|
непълен член | об·ви·ня·е·мия | ||
пълен член | об·ви·ня·е·ми·ят | ||
ж. р. | об·ви·ня·е·ма | ||
членувано | об·ви·ня·е·ма·та | ||
ср. р. | об·ви·ня·е·мо | ||
членувано | об·ви·ня·е·мо·то | ||
мн. ч. | об·ви·ня·е·ми | ||
членувано | об·ви·ня·е·ми·те |
Прилагателно име, тип 76
- Обвиняемият е гражданин , физическо лице, страна по наказателно-правно отношение във връзка с извършено от него престъпно деяние. Това лице се привлича към отговорност с оглед реализиране на наказателната отговорност по материално правоотношение. Обвиняемият (наричан на досъдебното производство "подследствен" а в съдебното производство "подсъдим")е субект и централна фигура на наказателния процес. Той е физическо лице , което извършва основна процесуална функция по защита във връзка с което отстоява свои , лични права и законни интереси и притежава процесуални права за активно процесуално поведение, засягащо хода на делото.Не може да бъде подсъдим юридическо лице, учреждение или друга персонифицирана структура , защото наказателната отговорност е лична според националната правна система
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
граждански ищец, частен обвинител
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|