нос

нос (български)

нос ±

ед.ч.		нос
	непълен член	но·са
	пълен член	но·сът
мн.ч.		но·со·ве
	членувано	но·со·ве·те
бройна форма		но·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Орган на обоняние на хора и животни.
2. Предна, задна част на кораб, лодка.
3. Остро вдадена в морето суша.

Фразеологични изрази

• Изкарвам го през носа на някого. Употребява се, когато говорителят иска да подчертае очаквани неприятности или отмъщение за причинена неприятност.

Превод

английски: (физ.) nose (en); (гео.) cape (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: naso китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: deguns латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Nase (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: nos чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]