нокът

нокът (български)

нокът ±

ед.ч.		но·кът
	непълен член	но·къ·тя
	пълен член	но·къ·тят
мн.ч.		нок·ти
	членувано	нок·ти·те
бройна форма		но·къ·тя
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 34

1. Твърда рогова покривка на горния край на човешки пръст.
2. Остър рогов израстък в края на пръстите на птица или други животни.

Етимология

Сродна с нога „крак“, чийто първоначално значение е било „копито, нокът“.

Превод

английски: nail (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: νύχι (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: но̀готь (ru), ко̀готь (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Производни думи

нокторезачка, ноктопластика