нещастник

нещастник (български)

нещастник ±

ед.ч.		не·щас·т·ник
	непълен член	не·щас·т·ни·ка
	пълен член	не·щас·т·ни·кът
мн.ч.		не·щас·т·ни·ци
	членувано	не·щас·т·ни·ци·те
бройна форма		не·щас·т·ни·ка
звателна форма		не·щас·т·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

Жалък, пренебрегнат, незначителен човек.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

клетник, окаяник, злощастник, горкият, клетият, завалия, жалък