неучтив
Облик
неучтив (български)
| ед. ч. | м. р. | не·уч·тив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·уч·ти·вия | ||
| пълен член | не·уч·ти·ви·ят | ||
| ж. р. | не·уч·ти·ва | ||
| членувано | не·уч·ти·ва·та | ||
| ср. р. | не·уч·ти·во | ||
| членувано | не·уч·ти·во·то | ||
| мн. ч. | не·уч·ти·ви | ||
| членувано | не·уч·ти·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който се държи невъзпитано, невнимателно, непочтително.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- нелюбезен, невежлив, невъзпитан, некоректен, невнимателен, груб, неприличен, непочтителен, нахален, неприветлив, недружелюбен
- непрефинен, вулгарен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|