неуморен
неуморен (български)
| ед. ч. | м. р. | не·у·мо·рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·у·мо·ре·ния | ||
| пълен член | не·у·мо·ре·ни·ят | ||
| ж. р. | не·у·мо·ре·на | ||
| членувано | не·у·мо·ре·на·та | ||
| ср. р. | не·у·мо·ре·но | ||
| членувано | не·у·мо·ре·но·то | ||
| мн. ч. | не·у·мо·ре·ни | ||
| членувано | не·у·мо·ре·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който не се уморява, неспирен, упорит.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
неуморно, нареч.
Превод
|
|