неукротим
Облик
неукротим (български)
| ед. ч. | м. р. | не·ук·ро·тим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·ук·ро·ти·мия | ||
| пълен член | не·ук·ро·ти·ми·ят | ||
| ж. р. | не·ук·ро·ти·ма | ||
| членувано | не·ук·ро·ти·ма·та | ||
| ср. р. | не·ук·ро·ти·мо | ||
| членувано | не·ук·ро·ти·мо·то | ||
| мн. ч. | не·ук·ро·ти·ми | ||
| членувано | не·ук·ро·ти·ми·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който не може да се укроти; буен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
буен, неудържим, несдържан, невъздържан, необуздан, неусмирим, сприхав, непокорен, вироглав, немирен, палав, стихиен, поривист
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|