ненавременен
Облик
| ед. ч. | м. р. | не·нав·ре·ме·нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·нав·ре·мен·ния | ||
| пълен член | не·нав·ре·мен·ни·ят | ||
| ж. р. | не·нав·ре·мен·на | ||
| членувано | не·нав·ре·мен·на·та | ||
| ср. р. | не·нав·ре·мен·но | ||
| членувано | не·нав·ре·мен·но·то | ||
| мн. ч. | не·нав·ре·мен·ни | ||
| членувано | не·нав·ре·мен·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който става, извършва се не навреме, в неподходящо време.
Антоними
Превод
|
|