немец

немец (български)

немец ±

ед.ч.		не·мец
	непълен член	не·ме·ца
	пълен член	не·ме·цът
мн.ч.		нем·ци
	членувано	нем·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		не·ме·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобългарски нѣмьць germanus (Mikl.), ср.-гръц. Νεμίτζοι мн.ч. „немци“ (Конст. Багр., Dе cerim.). Праслав. *němьcь „чужденец, ням човек“ е образувана от *němъ „ням“. Срв. ст.-рус. Югра же людие есть ѧзыкъ нѣмъ (Лавр. лет. 1096 г.) „угрите са чужд (ням) народ - народ, който говори на чужд език“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: Niemiec (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: немец (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: német (hu) фински: [[]] френски: allemand (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

германец, дойчовец, шваба