недоверчив
Облик
недоверчив (български)
| ед. ч. | м. р. | не·до·вер·чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не·до·вер·чи·вия | ||
| пълен член | не·до·вер·чи·ви·ят | ||
| ж. р. | не·до·вер·чи·ва | ||
| членувано | не·до·вер·чи·ва·та | ||
| ср. р. | не·до·вер·чи·во | ||
| членувано | не·до·вер·чи·во·то | ||
| мн. ч. | не·до·вер·чи·ви | ||
| членувано | не·до·вер·чи·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Недоверчив в Българския език означава човек, който не се доверява лесно на никого.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
мнителен, невярващ, неверник, подозрителен, скептик, боязлив, страхлив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|