небе

Български

небе ±
ед.ч.		не·бе
ед.ч.	членувано	не·бе·то
мн.ч.		не·бе·са, не·бе·та
мн.ч.	членувано	не·бе·са·та, не·бе·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 70

Въздушното пространство над земята, виждано обикн. като син свод. ^[1]

Етимология

старобълг. небо, род. п. небесе (Супр.) - основа на -es-. Сродни думи: лит. debesis „облак“(d-, вероятно под влиянието на лит. dangus „небе“), староинд. nábhas ср. р. „мъгла, пара, небе“, авест. nabah ср. р. „небе“, старогр. νέφος ср. р. „облак“, хет. nерiš, род. п. nерišаš „небе“, лат. nebula „мъгла“, староисл. nifl „тъмнина“, ст.вис.нем. nebul „мъгла“. От старобългарски заета в рус. небо при собств. нëбо.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: sky^(en), heaven^(en) (прен.)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: неба^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: cielo^(es)
италиански: cielo^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: caelum^(la)
литовски: dangus^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)
македонски: небо^(mk)

маори: ^(mi)
немски: Himmel^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: niebo^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: cer^(ro)
руски: небо^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: nebo^(sk)
словенски: nebo^(sl)
сръбски: небо^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: небо^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ciel^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: nеbе^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

небеса, висини, небесни селения

Сродни думи

Производни думи

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

↑ небе в РБЕ на ИБЕ

[1] небе в РБЕ на ИБЕ

[1]