натъртвам
натъртвам (български)
| Сегашно време | на·тър·т·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | на·тър·т·вах |
| Мин. несв. време | на·тър·т·вах |
| Повел. наклонение | на·тър·т·вай |
| Мин. страд. причастие | на·тър·т·ван |
| Мин. деят. св. причастие | на·тър·т·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | на·тър·т·вал |
| Сегашно деят. причастие | на·тър·т·ващ |
| Деепричастие | на·тър·т·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, преходен
(класификация — несвършен)
- С натиск или удар със или о тъп предмет причинявам увреждане на тъкани или орган, на част от тялото, свързано с болезненост, подуване, но без счупване, открита рана или външен кръвоизлив. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.