направа

Български

направа ±

ед.ч.		нап·ра·ва
	членувано	нап·ра·ва·та
мн.ч.		нап·ра·ви
	членувано	нап·ра·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изработка, производство, фабрикация, изделие
• конструкция, структура
• кройка, модел, фасон
• марка
• строеж
• създаване, сътворение, построяване, приготвяне, фабрикуване
• устройство, скелет, форма, система