накрайник

накрайник (български)

накрайник ±

ед.ч.		нак·рай·ник
	непълен член	нак·рай·ни·ка
	пълен член	нак·рай·ни·кът
мн.ч.		нак·рай·ни·ци
	членувано	нак·рай·ни·ци·те
бройна форма		нак·рай·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Приспособление, което се закрепва към края на друг предмет като негова част с различно предназначение.

Превод

английски: adapter, tip, point арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Spitze норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: наконечник словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] украински: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

дюза, щуцер, мундщук, струйник