накрайник
Облик
накрайник (български)
ед.ч. | нак·рай·ник | |
---|---|---|
непълен член | нак·рай·ни·ка | |
пълен член | нак·рай·ни·кът | |
мн.ч. | нак·рай·ни·ци | |
членувано | нак·рай·ни·ци·те | |
бройна форма | нак·рай·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Приспособление, което се закрепва към края на друг предмет като негова част с различно предназначение.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
дюза, щуцер, мундщук, струйник