наклон
Облик
(пренасочване от наклона)
наклон (български)
ед.ч. | нак·лон | |
---|---|---|
непълен член | нак·ло·на | |
пълен член | нак·ло·нът | |
мн.ч. | нак·ло·ни | |
членувано | нак·ло·ни·те | |
бройна форма | нак·ло·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Отклонение от вертикалната посока.
- Повърхност, разположенa под ъгъл към хоризонта.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- стръмнина, нанадолнище, надолнище, склон, урва
- наклонена плоскост, наклоненост, полегатост
- скат
- наклоняване, килване
- отклонение