наказателен
Облик
наказателен (български)
| ед. ч. | м. р. | на·ка·за·те·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на·ка·за·тел·ния | ||
| пълен член | на·ка·за·тел·ни·ят | ||
| ж. р. | на·ка·за·тел·на | ||
| членувано | на·ка·за·тел·на·та | ||
| ср. р. | на·ка·за·тел·но | ||
| членувано | на·ка·за·тел·но·то | ||
| мн. ч. | на·ка·за·тел·ни | ||
| членувано | на·ка·за·тел·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се отнася до наказание или е свързан с наказание. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
- ↑ наказателен в РБЕ на ИБЕ