надменност

Български

надменност ±

ед.ч.		над·мен·ност
	членувано	над·мен·ност·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. -тта̀, мн. няма Неучтива демонстрация; безразличие, незаинтересованост към другите; хладна гордост и суета.
2. Качество или проява на надменен, високомерен човек; горделивост, надутост.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гордост, високомерие, превзетост, арогантност, надутост, пренебрежителност, нахалност, самонадеяност, самомнителност
• дързост
• безочливост
• горделивост
• снобизъм, нахалство
• резервираност, сдържаност, хладност