набелязвам
Облик
набелязвам (български)
| Сегашно време | на·бе·ляз·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | на·бе·ляз·вах |
| Мин. несв. време | на·бе·ляз·вах |
| Повел. наклонение | на·бе·ляз·вай |
| Мин. страд. причастие | на·бе·ляз·ван |
| Мин. деят. св. причастие | на·бе·ляз·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | на·бе·ляз·вал |
| Сегашно деят. причастие | на·бе·ляз·ващ |
| Деепричастие | на·бе·ляз·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
(класификация — преходен)
- Поставям знак, белег на нещо, за да се отличава или запомня.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|