мях
Облик
мях (български)
ед.ч. | мях | |
---|---|---|
непълен член | ме·ха | |
пълен член | ме·хът | |
мн.ч. | ме·хо·ве | |
членувано | ме·хо·ве·те | |
бройна форма | мя·ха | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. мѣхъ (Супр.). Етимологически свързана с
-лит. mаišаs „торба“, старопрус. moasis „ковашки мях“;
-староинд. mēṣás „агне, козина“, авест. mаēšа „овца“, нперс. mēš „овца“,
-староисл. meiss „плетена кошница“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|