мързел
Облик
мързел (български)
| ед.ч. | мър·зел | |
|---|---|---|
| непълен член | мър·зе·ла | |
| пълен член | мър·зе·лът | |
| мн.ч. | мър·зе·ли | |
| членувано | мър·зе·ли·те | |
| бройна форма | мър·зе·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Липса на желание за движение и работа.
Етимология
Старобълг. мрьзость „гнус“, мръзъкъ „гнусен, противен“.
Сродни думи: старосканд. morkna „гнуся се“, староирл. meirc „ръжда“, старогръц. αμόργος „плесен“ от ие. *(a)merg'-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними