мъничък

Български

мъничък ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		мъ·ни·чък
		непълен член	мъ·нич·кия
		пълен член	мъ·нич·ки·ят
	ж. р.		мъ·нич·ка
		членувано	мъ·нич·ка·та
	ср. р.		мъ·нич·ко
		членувано	мъ·нич·ко·то
мн. ч.			мъ·нич·ки
		членувано	мъ·нич·ки·те

Прилагателно име, тип 80

1. Умал. форма от прилагателното малък.

Етимология

• mьnjii = старобълг. мьн'ии (виж мъник).

Превод

английски: tiny, minikin, diminutive испански: diminuto, pequeñito италиански: minuscolo

немски: winzig руски: кро́хотный френски: minuscule добавете превод на друг език тук [[]]