мъдо
Облик
мъдо (български)
ед.ч. | мъ·до | |
---|---|---|
членувано | мъ·до·то | |
мн.ч. | мъ·да, мъ·де | |
членувано | мъ·да·та, мъ·де·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
- простонар. Валчеста, подобна на орех или яйце семенна жлеза у човека и гръбначните животни.
- само мн. Кожна торбичка с разположените в нея семенни жлези у бозайниците и човека.
Етимология
От праслав. *mǫdo.
Фразеологични изрази
Превод
|
|