мужик
Облик
| ед.ч. | му·жик | |
|---|---|---|
| непълен член | му·жи·ка | |
| пълен член | му·жи·кът | |
| мн.ч. | му·жи·ци | |
| членувано | му·жи·ци·те | |
| бройна форма | му·жи·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- истор. Крепостен, зависим селянин в Царска Русия.
- книж. разш. Руски селянин.
- прен. остар. книж. Прост, необразован човек.
Етимология
От рус. мужик.
Фразеологични изрази
Превод
Преводи
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- мужик в РБЕ на ИБЕ