мраз

Български

мраз ±

ед.ч.		мраз
	непълен член	мра·за
	пълен член	мра·зът
мн.ч.		мра·зо·ве
	членувано	мра·зо·ве·те
бройна форма		мра·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Много силен студ, при който вода, сняг и пара замръзват.

Етимология

Старобълг. мразъ.

Сродни думи: алб. marth „мраз“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: chill, frost арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: helada италиански: gelo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Frost норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: моро́з словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: gel холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• студ, зима, скреж, лед, слана
• леденина, студенина, мразовитост
• хлад, хладина

Сродни думи

мразовитост

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}